За да видим:”Можеш ли да дадеш?”
Знае ли човек какво иска да има? Обикновено да искаш да имаш нещо - това е което нямаш и има нещо, което пречи да го имаш,затова искаш,затова се надяваш. Някой би казал: ”Искам да имам деца”. Друг би казал: ”Искам да имам съпруг,съпруга.”
Веднага следва да се зададе въпроса:Защо ти е да имаш това?
Отговорите биха били много и най - различни.Нека да разгледаме като пример, случая с:”Искам да имам дете”
Защо ти е?
Ами защото другите имат.За да не бъда по - долу от другите.Другите могат да имат едно или друго с което да се гордеят. Те имат основание някакво. Детето им служи за нещо. Един може да иска да има дете за да има кой да му продължи бизнеса,друг да го наследи,трети за да станат повече и да могат да се опълчат срещу другите.Даваха по телевизията, една циганка, която използвала едномесечно бебе за да проси от колите на светофарите.
А на теб човече за какво ти е? Ако не можеш да дадеш този отговор,тогава и няма да искаш да платиш цената. Значи няма да даваш. Затова и няма да имаш. Искаш да имаш дете, за една жена е много по – лесно отколкото за един мъж, защото той трябва да мотивира някоя жена да му роди дете, а жената може да роди деца колкото си иска и не иска, след секс тя може да има дете, ако не е болна, но дори и да е болна, пак има начин, медицината дава възможности. Тогава разбираме, че не иска тази жена да има незаконни деца, а иска детето и да си има баща. А бащата е принца от приказките-мъж мечта. Тогава цената, която трябва да даде е този мъж. Но го няма. Трябва да го спечели и тогава да може да даде. И идваме на другия отговор - ”Искам да имам съпруг”. И веднага следва въпроса “За какво ти е”? Тук отговора може би е ясен - за дете. Тогава какво пречи? Всеки има избор, било то неограничен или ограничен. Решава и го прави. Да ама! Как ще бъде? Какво ще се случи?Ами ако.....недай си боже пострадам нещо? Това са все основания, които ни подкрепят да се самооправдаем, че не искаме да платим цената. Не искаме да дадем. Какво да дадем в този случай? Да дадем свободната си воля. Да дадем свободата си и да искаме да търпим, мъки, несгоди или друго.
Това е само един пример. Какво си готов да дадеш?И сякаш ли а си държавен глава, депутат, богаташ. Винаги си задай въпроса: За какво ти е? Можеш ли да платиш с волята си? Не искам да съм този или онзи. Искам да съм си аз. Каквото и да правя да ме радва, а не да завися от волята на този или онзи. Да си държавен глава никак не е хубаво. Влачат те като мечка по панаирите да те показват. Друг ти казва какво да облечеш, какво да говориш, с кой да общуваш.- това живот ли е? Но някой иска да даде цената и я дава. Друг не желае това. Той си има неговите заблуди след които тича.
Всеки човек живее и има: своите заблуди, страхове и удобства.
Цената която плащаме е раздялата с някой удобства.
Каквото даваш такова получаваш.change на едно удобство за друго. Струва ли си? За какво ти е?Ами другите?
Пред другите пак можеш да блестиш с твоя си огън. Когато си като другите и те еднакво блестят, как да блестиш ти. Ако си солта на живота, но солта обезсолее, какво става. Нищо. Просто те изхвърлят на боклука.
